Постинг
13.11.2010 21:23 -
Суета, съвест и омраза
Разсичам вятъра след сън.
Стихия... Провалени истини
от премъдра философия
докосващи гнева.
Отвлечен, тих и вкаменен,
сънувам измислени легенди
от някакъв копнеж.
И липси все още неродени.
Омраза и суета... Без равносметка
и съвест увлечени в унес -
на хомо-сапиенс.
Една сълза на поредната гара
в път полу-извървян
като насън.
Какъв листопад. Ритъмът губещ се
на кръстопът след пълнолуние,
па макар и на воля.
Резонанс в струните на вятъра,
неволно сякаш продънваща душата -
в тръпка за секунда нежност
и повод за летеж,
приласкан от студени залези...
на хомо-сапиенс.
ноември"10
Стихия... Провалени истини
от премъдра философия
докосващи гнева.
Отвлечен, тих и вкаменен,
сънувам измислени легенди
от някакъв копнеж.
И липси все още неродени.
Омраза и суета... Без равносметка
и съвест увлечени в унес -
на хомо-сапиенс.
Една сълза на поредната гара
в път полу-извървян
като насън.
Какъв листопад. Ритъмът губещ се
на кръстопът след пълнолуние,
па макар и на воля.
Резонанс в струните на вятъра,
неволно сякаш продънваща душата -
в тръпка за секунда нежност
и повод за летеж,
приласкан от студени залези...
на хомо-сапиенс.
ноември"10
Няма коментари
Търсене
